Блогрол
Постинг
13.08.2011 21:12 -
Сексът за една,две,три нощи...или какво е да си"момиче на повикване"
Автор: korleona
Категория: Тя и той
Прочетен: 1471 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 14.08.2011 16:48
Прочетен: 1471 Коментари: 3 Гласове:
7
Последна промяна: 14.08.2011 16:48
Щеше да бъде само секс,щеше да бъде само за веднъж...,щеше да бъде толкова хубаво,ако можеше да се случи пак.Разменихме си телефоните,но защо ли,може би от куртоазия,от неудобство.Нали се разбрахме,че всичко приключва там и тогава.Delate...
02.00 през ноща,с усилие се обръщам и напипвам,все още спейки,телефона.Някаква магична сила ми помага да улуча зелената слушалка и да простена нещо далеч неприличащо на"ало".И изведнъж сърцето ми прескача два удара,а очите ми се втренчват неподвижно в тавана.Да не би да умрях?Неее,ушите ми още са живи и долавят най-неочаквания звук от телефонната слушалка-дълбокия му гърлен глас,който ми говори...за какво ми говори?Май съм спряла и да мисля за момент.Казва ми,че иска да се видим.Отново не мисля.Уговаряме си среща.У тях.С едната ръка се обличам ,а с другата набирам номера на таксито.Спирам за момент.Какво ми става?Осъзнавам,че през цялото това време съм чакала този момент,просто не съм се надявала.Да,май съм се увлякла по този мъж.Но това не е толкова лошо.Та той ми се обади,може би нещата между нас ще станат сериозни.Докато пътувам в таксито,богатата ми женска фантазия рисува прекрасни картини за нашето съвместно бъдеще.
Той ме посреща на вратата и там започва нашата незабравима втора нощ...
Събуждам се,той е буден,държи се хладно,а от нежност няма и помен.Обличам се,той ме изпраща до вратата,без уговорки,без обещания.Не казвам нищо,тръгвам,като взимам със себе си и своето разочарование.
Беше толкова хубаво,сякаш се сляхме в едно.Не може да не го е почувствал.И после виждам каменната му физиономия,спомням си хладното му изпращане.Чувствам се като проститутка.Само дето портфейлът ми вместо да е набъбнал е олекнал с известна сума,инвестирана в таксиметрови услуги.Проклинам го,после проклинам себе си и си обещавам,че ако ми се обади пак ще си получи заслуженото,а то не е секс с мен.И все пак,беше толкова истинско...
Месец по-късно,03.00 през ноща.Далечният звън на телефона се промъква в спящото ми съзнание.Майната им,ще се обадят утре.Не...,май няма да издържат до утре-вдигам.Вцепенение.О не,не отново...Какво трябваше да му кажа?Мисли,мисли...
Да,сега се сещам,когато виждам отново хладния поглед,който снощи гореше,сега когато дори не ме докосва,а снощи едва не ме задуши с ласките си.Сега ще му кажа всичко,което...Вече съм отвън,а вратата ме гледа с такова безразличие.Глупачка,защо не успях да му кажа дългата две страници реч,която съчинявах в часовете на самосъжаление.А,да ,сетих се...,защото беше толкова хубаво...
02.00 през ноща,с усилие се обръщам и напипвам,все още спейки,телефона.Някаква магична сила ми помага да улуча зелената слушалка и да простена нещо далеч неприличащо на"ало".И изведнъж сърцето ми прескача два удара,а очите ми се втренчват неподвижно в тавана.Да не би да умрях?Неее,ушите ми още са живи и долавят най-неочаквания звук от телефонната слушалка-дълбокия му гърлен глас,който ми говори...за какво ми говори?Май съм спряла и да мисля за момент.Казва ми,че иска да се видим.Отново не мисля.Уговаряме си среща.У тях.С едната ръка се обличам ,а с другата набирам номера на таксито.Спирам за момент.Какво ми става?Осъзнавам,че през цялото това време съм чакала този момент,просто не съм се надявала.Да,май съм се увлякла по този мъж.Но това не е толкова лошо.Та той ми се обади,може би нещата между нас ще станат сериозни.Докато пътувам в таксито,богатата ми женска фантазия рисува прекрасни картини за нашето съвместно бъдеще.
Той ме посреща на вратата и там започва нашата незабравима втора нощ...
Събуждам се,той е буден,държи се хладно,а от нежност няма и помен.Обличам се,той ме изпраща до вратата,без уговорки,без обещания.Не казвам нищо,тръгвам,като взимам със себе си и своето разочарование.
Беше толкова хубаво,сякаш се сляхме в едно.Не може да не го е почувствал.И после виждам каменната му физиономия,спомням си хладното му изпращане.Чувствам се като проститутка.Само дето портфейлът ми вместо да е набъбнал е олекнал с известна сума,инвестирана в таксиметрови услуги.Проклинам го,после проклинам себе си и си обещавам,че ако ми се обади пак ще си получи заслуженото,а то не е секс с мен.И все пак,беше толкова истинско...
Месец по-късно,03.00 през ноща.Далечният звън на телефона се промъква в спящото ми съзнание.Майната им,ще се обадят утре.Не...,май няма да издържат до утре-вдигам.Вцепенение.О не,не отново...Какво трябваше да му кажа?Мисли,мисли...
Да,сега се сещам,когато виждам отново хладния поглед,който снощи гореше,сега когато дори не ме докосва,а снощи едва не ме задуши с ласките си.Сега ще му кажа всичко,което...Вече съм отвън,а вратата ме гледа с такова безразличие.Глупачка,защо не успях да му кажа дългата две страници реч,която съчинявах в часовете на самосъжаление.А,да ,сетих се...,защото беше толкова хубаво...
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене