Бездиханна-
такава оставам, когато
очите ми срещнат очите ти

и трепереща
щом уловя аромата ти,
който попива в косите ми.

Незабравено,
всяко дихание твое
остава по моята кожа

и неискано
утрото идва, а моят
сън е така невъзможен.

С обещание
пада ноща и копнея
да удавиш в прегръдка тъгата ми.

Нощ безмилостна
тръгва-не тръгвай след нея!
Остани...да посрещнем зората.

 

Искам да избягам от удобството на нашата рутина и да си спомня какво е да съм жива.Да изляза навън в слънчевия ден и да позволя на многоцветността на живота отново да оцвети очите ми,страните ми,устните...Сега съм просто сива,до болка сива.Сива до безцветност,сива до бездушност.
Кога успя да ме обезличиш с твоята безличност и как,за Бога,успя да ме превърнеш просто в нюанс на самия себе си.Не беше трудно-ти просто беше себе си.И аз исках да бъда,но за да сияе дъгата и тряба слънце.А ти ми предложи само облаци-сиви,до черно сиви и дъгата се изгуби.
Но май не съм посивяла съвсем,защото спомените ми още са цветни,мечтите ми също са тук.И ето,че се опомням и слагам часовникът на ръката си.Той беше спрял,а сега тиктака.Не той говори-казва ми,че е време да започна живота си на чисто...и на цветно.

  

 

 Аз толкова харесвах живота си.Живот на необвързана  млада жена,за която всяка нощ е приключение,което обикновено завършва призори в някое денонощно кафе с група нови познати,с който на другата вечер може би ще започнем ново приключение или просто няма да се видим никога повече.
Той пък беше толкова сериозен,работеше по 36 часа в денонощието и единствената сериозна връзка,която можеше да поддържа беше тази с неговата възглавница,когато се прибереше от поредния прекалено дълъг ден.
Бяхме толкова различни,и никога не бихме се доближили,ако там по средата не застана ТЯ-непреодолимата и неповторима сексуална химия,която ако почувстваш поне веднъж в живота си значи си истински късметлия.Да,ТЯ-стоеше там и почти не ни остави избор със своята настоятелност.
Аз не исках връзка,не и с него.A исках само и единствено него,какъв парадокс.Другите мъжки образи избледняха,изгоних ги там в ъгъла на нищото,от където не можеха да ме безпокоят и да развалят този миг,който принадлежеше само на нас двамата.  
След втората ни нощ заедно всичко избледня,целият свят сякаш потъна,изчезна,изгуби се,за да му отстъпи място-на НЕГО.
И той наистина беше навсякъде.Където и да отидех,каквото и да правех-отивах заради него,правех го заради него.
Тялото ми сякаш гореше в треска,докато чаках следващата доза.И когато дойдеше,като че ли я взимах на един дъх и все не ми стигаше.
Предишният ми живот се стопи в моята зависимост.Аз бях жалка и отчаяна в своята абстиненция,а не можех да го споделя със своя дилър-правилата бяха такива и той ги спазваше със завидна праволинейност.Без емоция,без споделяне,без разговори-аз се бях подписала под този дяволски договор и единственият начин да го разтрогна беше...да си тръгна.
Това и направих,тръгнах си от него,но не и той от мен.Остана с мен-в самотните нощи,в неуспешните връзки.Мисълта за него стана моето обежище,моето бягство.Моето намерение за "нищо сериозно " се превърна в моето "мечтано всичко". 
А какво ли съм аз за него.Не бих го попитала.Мисля,че един ден той сам ще ми каже.