Бездиханна-
такава оставам, когато
очите ми срещнат очите ти

и трепереща
щом уловя аромата ти,
който попива в косите ми.

Незабравено,
всяко дихание твое
остава по моята кожа

и неискано
утрото идва, а моят
сън е така невъзможен.

С обещание
пада ноща и копнея
да удавиш в прегръдка тъгата ми.

Нощ безмилостна
тръгва-не тръгвай след нея!
Остани...да посрещнем зората.

 
Искам да избягам от удобството на нашата рутина и да си спомня какво е да съм жива.Да изляза навън в слънчевия ден и да позволя на многоцветността на живота отново да оцвети очите ми,страните ми,устните...Сега съм просто сива,до болка сива.Сива до безцветност,сива до бездушност.
Кога успя да ме обезличиш с твоята безличност и как,за Бога,успя да ме превърнеш просто в нюанс на самия себе си.Не беше трудно-ти просто беше себе си.И аз исках да бъда,но за да сияе дъгата и тряба слънце.А ти ми предложи само облаци-сиви,до черно сиви и дъгата се изгуби.
Но май не съм посивяла съвсем,защото спомените ми още са цветни,мечтите ми също са тук.И ето,че се опомням и слагам часовникът на ръката си.Той беше спрял,а сега тиктака.Не той говори-казва ми,че е време да започна живота си на чисто...и на цветно.

      Аз толкова харесвах живота си.Живот на необвързана  млада жена,за която всяка нощ е приключение,което обикновено завършва призори в някое денонощно кафе с група нови познати,с който на другата вечер може би ще започнем ново приключение или просто няма да се видим никога повече.
Той пък беше толкова сериозен,работеше по 36 часа в денонощието и единствената сериозна връзка,която можеше да поддържа беше тази с неговата възглавница,когато се прибереше от поредния прекалено дълъг ден.
Бяхме толкова различни,и никога не бихме се доближили,ако там по средата не застана ТЯ-непреодолимата и неповторима сексуална химия,която ако почувстваш поне веднъж в живота си значи си истински късметлия.Да,ТЯ-стоеше там и почти не ни остави избор със своята настоятелност.
Аз не исках връзка,не и с него.A исках само и единствено него,какъв парадокс.Другите мъжки образи избледняха,изгоних ги там в ъгъла на нищото,от където не можеха да ме безпокоят и да развалят този миг,който принадлежеше само на нас двамата.  
След втората ни нощ заедно всичко избледня,целият свят сякаш потъна,изчезна,изгуби се,за да му отстъпи място-на НЕГО.
И той наистина беше навсякъде.Където и да отидех,каквото и да правех-отивах заради него,правех го заради него.
Тялото ми сякаш гореше в треска,докато чаках следващата доза.И когато дойдеше,като че ли я взимах на един дъх и все не ми стигаше.
Предишният ми живот се стопи в моята зависимост.Аз бях жалка и отчаяна в своята абстиненция,а не можех да го споделя със своя дилър-правилата бяха такива и той ги спазваше със завидна праволинейност.Без емоция,без споделяне,без разговори-аз се бях подписала под този дяволски договор и единственият начин да го разтрогна беше...да си тръгна.
Това и направих,тръгнах си от него,но не и той от мен.Остана с мен-в самотните нощи,в неуспешните връзки.Мисълта за него стана моето обежище,моето бягство.Моето намерение за "нищо сериозно " се превърна в моето "мечтано всичко". 
А какво ли съм аз за него.Не бих го попитала.Мисля,че един ден той сам ще ми каже.  

 

 
Тя-думата"любов",все по-често си остава там,в мислите и все по рядко украсява устните.Тя-думата"любов",все по-често буди страх,чувство за срам и неудобство и все по-рядко ни изпълва с възторг и вълнение.Кога любовта изгуби своето значение и своя смисъл и беше захвърлена,като остаряла и непотребна вещ,в лоното на срама и покварата.И само някои,случайно "оцелели рицари на романса",който пазят в сърцата си спомена за отминалата и слава-на нея,на Любовта,само те се мъчат да я изровят от калта на неблагоприличието и макар и овехтяла отново да я въздигнат като символ на истинските,неподправени романтични чувства.Но тя е твърде слаба за да се въздигне,твърде омърсена,за да засияе.Защото много малко са ръцете,които са протегнати към нея и много слаби,за да я измъкнат от нейния погром.
А къде отиде чистосърдечното"обичам те"-там на прага на устните,чакащо смелост да бъде изречено.А тя,смелостта,все не идва и не идва.Там,на прага на устните е само страхът.Този да не бъдеш отхвърлен,стрха да не "уплашиш" отсрещния човек със своето откровение,да не предизвикаш неговото "бягство".А то чака...,там ,точно на прага на устните.
Жалко е,за всички тези,които нямат смелостта да изрекат "обичам те",когато го почувстват и за всички тези,които нямат смелостта да го чуят,когато  дойде.                    
А то ще си стои там,на ръба на устните,чакайки удобния момент...,докато един ден неволно се отрони...,от устните на самотника в празната стая.

  Щеше да бъде само секс,щеше да бъде само за веднъж...,щеше да бъде толкова хубаво,ако можеше да се случи пак.Разменихме си телефоните,но защо ли,може би от куртоазия,от неудобство.Нали се разбрахме,че всичко приключва там и тогава.Delate...
02.00 през ноща,с усилие се обръщам и напипвам,все още спейки,телефона.Някаква магична сила ми помага да улуча зелената слушалка и да простена нещо далеч неприличащо на"ало".И изведнъж сърцето ми прескача два удара,а очите ми се втренчват неподвижно в тавана.Да не би да умрях?Неее,ушите ми още са живи и долавят най-неочаквания звук от телефонната слушалка-дълбокия му гърлен глас,който ми говори...за какво ми говори?Май съм спряла и да мисля за момент.Казва ми,че иска да се видим.Отново не мисля.Уговаряме си среща.У тях.С едната ръка се обличам ,а с другата набирам номера на таксито.Спирам за момент.Какво ми става?Осъзнавам,че през цялото това време съм чакала този момент,просто не съм се надявала.Да,май съм се увлякла по този мъж.Но това не е толкова лошо.Та той ми се обади,може би нещата между нас ще станат сериозни.Докато пътувам в таксито,богатата ми женска фантазия рисува прекрасни картини за нашето съвместно бъдеще.
Той ме посреща на вратата и там започва нашата незабравима втора нощ...
Събуждам се,той е буден,държи се хладно,а от нежност няма и помен.Обличам се,той ме изпраща до вратата,без уговорки,без обещания.Не казвам нищо,тръгвам,като взимам със себе си и своето разочарование.
Беше толкова хубаво,сякаш се сляхме в едно.Не може да не го е почувствал.И после виждам каменната му физиономия,спомням си хладното му изпращане.Чувствам се като проститутка.Само дето портфейлът ми вместо да е набъбнал е олекнал с известна сума,инвестирана в таксиметрови услуги.Проклинам го,после проклинам себе си и си обещавам,че ако ми се обади пак ще си получи заслуженото,а то не е секс с мен.И все пак,беше толкова истинско...
Месец по-късно,03.00 през ноща.Далечният звън на телефона се промъква в спящото ми съзнание.Майната им,ще се обадят утре.Не...,май няма да издържат до утре-вдигам.Вцепенение.О не,не отново...Какво трябваше да му кажа?Мисли,мисли...
Да,сега се сещам,когато виждам отново хладния поглед,който снощи гореше,сега когато дори не ме докосва,а снощи едва не ме задуши с ласките си.Сега ще му кажа всичко,което...Вече съм отвън,а вратата ме гледа с такова безразличие.Глупачка,защо не успях да му кажа дългата две страници реч,която съчинявах в часовете на самосъжаление.А,да ,сетих се...,защото беше толкова хубаво...

  Сексът за една нощ-красиво и незабравимо преживяване,споменът,за което те кара болезнено да искаш още...или един от онези моменти в живота,които ти се иска толкова отчаяно да забравиш,че в крайна сметка почти успяваш.Да,това е истината,среднощната авантюра може да ви издигне на крилете на любовта или да ви потопи в отчаяние и самосъжаление,за по-кратък или по-дълъг период от време.И ако не искаме да ни сполети второто,какво тогава,да стъпваме внимателно по тънкия лед на неопознатите територии и да следваме добре познатата етикеция на опознаване на потенциалния ни сексуален партньор или просто да поемем риска,който може да ни възнагради или накаже.Всеки прави своя избор,подтикнат от разум,от чувства,от моментна емоция или спомен за предишно подобно преживяване...,но винаги рискува.Да човек никога не може да прецени риска,защото целият живот е риск.Той,рискът,е навсякъде дори и във въздържанието,в премерените действия,защото докато стоиш удобно в своето планово ежедневие рискуваш да пропуснеш много възможности,които няма как да видиш просто, защото не са включени в твоя план.И да се върем на секса.Не е ли той най-бързият и практичен начин да опознаеш някой,да го почувстваш,или  сексуалната химия се оказва най-преходния  и бързо изветряващ компонент в една връзка.Всеки трябва да си даде или вече си е дал отговорите на всички тези и много други въпроси пряко касаещи секса за една нощ,защото само,когато сме направили съзнателно своя избор,можем да изживеем пълноценно последвалото щастие или да преодолеем бързо евентуално разочарование. 

  Сексът е Светът,той е навсякъде и няма къде да избягаш,а и на никой не му се иска.Само че,дали всичко не стана твърде порочно?Сексът все още ли е размяна на любов,на желания,на ласки и на интимност или някакси неусетно се трансформира просто в обмяна на телесни течности.Все още ли е средство да изразиш  чувствата си и емоциите си към даден човек или се превърна в средство за домогване до власт и обществено положение,до слава и лесни пари.Къде изчезна романтиката и неподправената страст.Дали остана там някъде,в старите филми и пожълтелите страници на любовните романи.Дали пък винаги не е била там и само там.Но кой я постави там-не е ли нечий човешки разум,който се е докоснал до нейното чудо или точно човешкият разум е създал една масова химера,която всички наричаме "Истинската Любов".Химера,която се е зародила в самотното съзнание на някой идеалист и е плъзнала като чума,да като чума сред стотиците,хилядите,милионите самотни сърца на тази планета.Това не можем да знаем,защото всички я търсим.Търсим тази любов,която е там,в овехтелите книги и прашните филмови ленти.А някои твърдят,че са я намерили...Истинската Любов,но коя.Не тази съвършената,тя не е нужна никому,а онази,която ги прави щастливи такава каквато е.Тези,открили Истинската Любов,те не са някакви луди или беумци,те са от тези малкото,които са разбрали или са почувствали,че съвършенството е мит,а природата и живота носят своето очарование именно в асиметрията и хаотичността и там всяка частица или събитие са съвършенни в своята незавършеност.Защо в любовта да не е така...